www.komicite.com Форуми www.komicite.com
Forum komicite
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Един хард ден в София.

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    www.komicite.com Форуми -> Извън Комиците
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kolonal



Регистриран на: 16 Май 2008
Мнения: 9
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Юни 23, 2008 8:25 am    Заглавие: Един хард ден в София. Отговорете с цитат

Събудих се от ужасен шум. Трябваха ми две минути да се разсъня в опитите си отново да заспя. Погледнах часовника-07:29. Някой си ремонтираше апартамента. Мамка му, но аз съм свикнал. Нормално за Неделя сутрин. Станах и направих опит да разбера откъде идва шума, но в момента в който отворих входната врата, тропането внезапно спря. Сякаш ми правеха напук. Както и да е теглих една майна на висок глас, върнах се и навлякох набързо един анцуг. Така и така съм станал, да взема да ида до Витоша на чист въздух. В момента в който излязох от блока нещо тежко тупна до мен. Изобщо не ми направи впечатление найлоновият плик с боклук, това е стандартна процедура за жителите на София да си спестят разходката до кофата. Веднага ми направи впечатление, че предните чистачките ми ги няма. И задната също. Кво да се прави, някой си спести 20-ина лева. Но и това не развали настроението ми, защото слънцето вече напичаше и не се очертаваше дъжд. Качих се и завъртях ключа. Стартера завъртя, но Витарата не запали. Слязох и видях капачката на резервоара да се търкааля в близката трева. Учудващо не я бяха взели, а може да са я изпуснали. Добре че няма как да ми източат газта. Превключих на газово запалване и най-накрая потеглих към примамващата ме планина. Изминах цели 500 метра преди да попадна в една огромна дупка. Отбих вдясно и слязох да видя дали няма някаква щета....и видях как гумата стана на мекица. Запретнах ръкави, благославяйки служителите на ГУП-Главно Управление на Пътищата, и я смених с резервната. Така варианта разходката да премине по по-тежичък терен отпадна, тъй като в Неделя нямаше къде да залепят спуканата от ръба на дупката гума, а резервната, ами като всяка резервна. Т.е. става само да минеш няколко километра. Вече порядъчно изцапан и потен се качих в джипарата и газ. Все още ядосан, в последният момент видях бяло-червената стоп палка. След кратък приятелски разговор със страшината се разделихме с ръкостискане и една банкнота, от 20 лева, премина в неговият десен джоб. Доволен, че съм се отървал от акта се отправих отново на път. На улица "Кукуш" обаче ме хвана бариерата на ЖП прелеза. Реших да се върна и да заобиколя, но в този момент една кола спря зад мен, а две отстрани. Докато се опитвах да им обясня каква маневра искам да направя и опашката отзад стана огромна. И тази отляво. Махнах с ръка и си пуснах Джаз ФМ. Нищо не трябваше да ми разваля настроението и се успокоявах с предстоящето напускане за няколко часа на столицата. Дори и машиниста на локомотива, който 34 минути маневрира. Нищо. При вдигането на бариерата погледнах часовника. Показваше 10:28. Е времето беше пред мен. Докато колоната се изтегляше се зачудих къде ли отиват тези хора и защо не спят в Неделя. Докато си мислех това и главата ми се удари във волана. Изправих се и видях един мерцедес, управляван от руса кака да целува Витарката отзад. Слизам и питам:
-Какви ги вършим, мацо?
А тя ме гледа умно и ми вика:
-Аз....ъъъъ....такова, не исках. Има ли и нещо на колата?
Поглеждам и леко се усмихнах.
-На моята нищо, но на твоята радиаторът и прави любов с моя теглич.
Тя неразбиращо мига на парцали.
-Ъъъъъ......Кво?
Блондинка, какво да ви кажа. Питам я има ли каско, а тя ми вика:
-Това някаква част от колата ли е?
Тъпа, тъпа та дрънка. Както и да е, звъни мацката на 166 и разправя:
-Ми тука един ме блъсна.
Аз я гледам и се сещам как моята жена я блъсна един стълб. Ченгетата дойдоха след два часа и половина. Още час писаха, рисуваха схеми и оглеждаха мадамата. В два следобяд тръгвам по "Константин Величков" посока "Борис" с ясната мисъл да изкарам поне 4-5 часа сред природата. По-дългият маршрут през Студена отпадна по обясними причини и реших да отида на Щастливеца или там някъде само да е по-високо и по-далече от трафика на София. А, сега като казах трафик, чак след час и 15 минути стъпих на булевард "България". Значи часът е 15:15. Щастливо число. И изведнъж ужас. Подавам газ, колата не върви. Такааааа. Чешам се по главата, газта е свършила. Ровя под седалките и откривам две пластмасови бутилки и тръгвам към ЕКО-то. Стигам потен от бързане, а пичът на колонката ми вика:
–В бутилки не сипвам.
Оттам бегом до ШЕЛ. Там вършим работа и айде обратно. Наливам и въртя ключа, но не пали. Мисля, мисля и след половин час умуване се тупкам по празната глава. Как ще пали, нали съм превключил паленето да става на газ. Айде на бензин и в 16:20 вече съм в Бояна. И ни напред, ни назад. Изнервени хора чоплят семки, плюят нервно и псуват всичко и всички. Така 40 минути. До мен спряло БМВ и четирима дзвера ми се пулят. И аз се пуля. Един отваря уста и ме пита "културно":
-Кво се пулиш, бе?
-Ми и аз като вас.
Ония се гледат неразбиращо и продължават да ме гледат ту мен, ту помежду си, асимилирайки дълго време отговора ми. И в момента в който вече май схванаха, че се гавря с тях, т.е. най-подходящият момент....за мен, колоната потегли. Така и не разбрах защо беше отбито движението, но май ще е нещо заради някой тарикат, щото пред една "къщурка" на пет етажа, с огромна триметрова ограда и един куп охранителни камери, имаше спрени няколко полицейски коли. Сигурно някой "бизнесмен" беше напуснал преждевременно този свят. Въпреки че колоната потегли се движехме доста бавно. Причината беше това, че на импровизирано КПП записваха данните от личните карти на всички, които пътуваха към и от Витоша. И когато най-накрая минах проверката, телефонът ми звънна и чух гласът на милата ми жена:
-Мило, нали не си забравил, че трябва да вземеш майка от гарата?
Изпсувах наум, но явно не толкова тихо и тя ме пита:
-Какво каза?
-Нищо-смутолевих аз.-Пътувам натам.
И така разходката ми свърши преди да е започнала.
Тогава заваля.....
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    www.komicite.com Форуми -> Извън Комиците Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov